„Фършанги“ получи щедра финансова подкрепа от 10 000 лв. след кандидатстване с проект на Народно читалище „Съединение-1923“ в тазгодишната кампания на Фондация „Комунитас“. Читалището е бенефициент-прецедент в историята на Фондация „Комунитас“ – за пръв път е финансирано културно събитие, което доказва неговата изключителна стойност не само за католическата общност, но и за страната.
Така Фондация „Комунитас“ и Католическата Църква стават партньори на фестивала.
От тях финансирането от „Комунитас“ е 10 000 лв., а собственият принос от общността е 3 340,00 лв.
Средствата от Фондация „Комунитас“ отиват за закупуване на фото и видео-техника, за сървър, който да събира все по-голямото количество материали и за ремонт на сцената и гримьорните, за да може читалището ни да се привърне в уютен дом не само на Карнавалния фестивал „Фършанги“, а и на всички културни събития, които Бърдарски геран създава.
Изграждането и поддържането на сайта на фестивала, което е част от големия проект, изцяло е дело на Дружествота на банатските българи в България в лицето на Светлана Караджова и Александър Живков. Целта е да се подкрепи развитието на идеята и да се стъпи на едно по-високо ниво в реализацията и прескачане на границите.
На базара по време на фестивала е показвана продукция, изработена от занаятчии от общността, като дава възможност за закупуване на артикули от туристите и жителите на селото. С всяка изминала година туристо-потока нараства, което е гарант за добро развитие на подобен род изложения-базари.
Извикани са за нов живот занаятчийски умения, които да дадат шанс на хората да създават предмети, знаци и символи на общността, които да послужат за основа на развитието на селски туризъм в Бърдарски геран и превръщането му в атрактивна туристическа дестинация с цялото богатство на смесицата между българското и придобитото от Австро-Унгарската култура, пренесена от Банат. Бърдарски геран е единственото католическо село в Северозападна България, имащо незавидната участ да се намира в най-бедния край на страната ни.
Да бъде трансформирано мисленето, че старината си е отишла безвъзвратно, че всичко е загубено и само разказите поддържат някакъв спомен за нея. Да бъде даден тласък на един нов поглед към това, което общността притежава като наследство и от което може да черпи с пълни шепи, борейки се с упадъка на съвременното си състояние (както духовен, така е чисто икономически като последица от първия). Надеждата, която дава тази среща с миналото, която да оживее и активно да промени настоящето ни, би вляла нов живот в общността, служейки за основа и стимул за продължаващото развитие на идеята.
„Фършанги“ е един културен проект, който е свързан с литургичния живот на Църквата, подпомага разпространението на вярата в днешния свят чрез способите на разнобразна културна дейност и създава предпоставки за консолидиране на общността.
Разрастване на първоначалната идея, обогатяване на фестивала със съпътстващи прояви, изложби, кинопремиери, базари – всичко това създава мащабно културно събитие, което да крепи хората именно с обвързаността си с литургичния календар на Католическата Църква, ще им даде както визия пред света и заобикалящите ги „други“, така и самочувствие на хора, които не само пазят традициите, но и се гордеят с тях, развивайки ги по пътя към бъдещето.
Целта на фестивала е създаване на традиция, която да остане във времето, стъпила на здравите основи на завещаното от миналото и доразвита според изискванията на настоящето, в която освен връщане на хората към храма и Църквата да дава възможност на общността да намери път и начин за укрепване и развитие.
От разказите, започващи с „Имало едно време” и носталгията по някогашните спомени да бъде дадена възможност в съзнанието на хората отново да започне да функционира литургичния календар на Католическата Църква като вече всеки да се стреми да се включи в честванията, в събитията и да ги превърне в част от живота си.
Във фестивала участват католици от почти всички села на Никополска епархия, от всички села на банатските българи в България, а от две години и от все повече села от Община Бяла Слатина, които са населени с православни. Този интерес е положителен за Католическата Църква тъй като се създават условия „другите“ да се докоснат до живота на нашата общност и да се запознаят с него, влизайки в досег с нея най-напред чрез формата на едно културно събитие като карнавала, но създавайки предпоставки за един по-сериозен поглед и контакти в бъдеще.