Фършанги идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching. Това представляват трите дни на карнавално веселие от последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда. Сред православните християни този период е известен като "Заговезни".
Банатските българи пишат на латиница с диакритични знаци за изписване на типично славянските звуци. Затова и Фършанги се изписва Faršángji. Първото "а" е неударено и се чете "ъ", а второто "а" е с ударение и се чете "а".
В Католическата Църква по цял свят преходът между обикновеното литургично време и времето на Великия пост преди Великден се отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. Изживяване на няколкодневен контролиран хаос, който излиза на площадите, по улиците, замайва с пъстротата на костюмите и неочакваността на закачките, когато всеки взема чужда роля, маскира се и участва в завихрящото веселие.
На Пепеляна сряда, когато свещеникът в храма поръсва с пепел главите на вярващите с думите „Спомни си, човече, че си прах и на прах ще се превърнеш”, се слага край на тази феерия с цел активността да се насочи към човешката душа за подготовката ѝ по време на поста в очакване на най-великото събитие – Възкресението.
Когато целия католически свят се вихри в ритмите на фестивала, в Бърдарски геран си дават среща не само католиците от Северна България, но и православни от региона, които с интерес се докосват до традицията, маскират и участват със сърце и душа в карнавалното шествие. Този досег с различната култура дава шанс да се опознаят взаимно, да разберат нещо повече едни за други и да общуват по-пълноценно. Фестивалът в Бърдарски геран е отворен за всички, които искат да участват.
На този фестивал няма „кукове“, „кукери“ и страховити маски, познати ни от кукерските фестивали из страната. Тук вилнее с широк размах театърът на обърнатите роли, на частицата време, когато мъжът взема ролята на жената и жената на мъжа, царят става просяк, а просякът – цар. Едно време на хаос и веселие, на изпитване на непознати преживявания и тръпка от срещата с неочакваното.