Петък, Декември 15, 2017

История

Как е било преди

istoria-farsangji-01

В емблематичната книга "Традиционен бит и култура на банатските българи”  авторите КАРОЛ ТЕЛБИЗОВ и МАРИЯ ВЕКОВА-ТЕЛБИЗОВА дават описание на празника, както се е провеждал в началото на XX век сред българите в Банат:
„Фършанги (унг. Farsang, нем. Fasching) - понеделник след "Мръсната неделя”. Нарича се и "Заговезни". Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано. В понеделник сутринта всичко е на крак. Старите се събират по къщите и по кръчмите и пият гореща ракия и варено вино. Някои греят ракия и на улицата пред домовете си и черпят всеки минувач за "Srećnu Faršangji".

По улиците се образуват шествия от ергени и моми, които обикалят селището и гостуват на другите седенки. Момчетата възсядат коне, украсени с „piškire", а момите и свирците се возят на каруци. Годениците се возят на отделни каруци, впрегнати с четири коня и ходят на гости на роднини.

Образуват се и карнавални шествия от по-възрастни мъже и жени, които на групи обикалят улиците и ходят по седенките. Те са маскирани и се наричат „мошуле" (във Винга - "преправени") Обикновено мъжете обличат женски дрехи, а жените мъжки. Забулват си лицата или се начернят с "куминь" (сажди) или се намазват с черна боя. Всеки гледа да се направи по-смешен. Някои набиват слама в широките гащи, в ръкавите, обличат кожуха наопаки. В групата има по една "кланца" - маскирано лице с овча глава, с "кадонче" на главата, две дъсчици вместо уста, които постоянно клепат.

Правят най-различни смехории. Във Винга маскираното лице се нарича "цурка" - с червени дрехи и "убразар"(маска) с клявница, която "тока". За да не ги познаят, говорят "влашки". Маскираните влизат навсякъде, без да правят неприлични движения, и биват почерпени. Само при "лехусна" не бива да влизат.
На този ден всеки се весели. Вратите на всички къщи са отворени за всекиго и на огнищата се пържат "кълбъси и месу” (свинско). Масите са претрупани с ястия и питиета. Шегите обаче не прекрачват пределите на благоприличието.

Вечерта канят на вечеря зетя. Устройват се балове, на които отиват младите.

Във вторник веселието продължава през целия ден по същия начин.

Вечерта всички се събират по домовете си, защото настъпва краят на „Faršángitu". Приготвя се хубава вечеря и се "загувева". По този случай има обичай децата да "бърборат". Той се състои в следното: в една чиния наливат вода и пускат монети. Парите трябва да се извадят с устата. Който извади парата, става нейн собственик. "Бърборат" и годениците (във Винга - не). "Хамкане" на халва не знаят.

След вечеря момите и ергените отиват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и в този момент веселията спират, защото започва големия пост. Всеки се прибира. Във Винга обаче младите осъмват на седянка и сутринта всички със свирци и байраци, направени от кърпите на момите (ергените запасват "кърлигатките" на момите и слагат "кусплитки на паралиите"), отиват да "закупаят Фършангиту". Слизат в местността "въз Хаджия" и заравят един сноп "тулий". Вторник вечерта във Винга по-за­можните ергени правят и "раненки" - канят свирци на вечеря, след което отиват с тях на седянка.

ЧИСТА СРЕДА - първата сряда след Заговезни и първият ден на великите пости, които траят 40 дни. От "Чиста среда" до Великден не се устройват веселия, седейки, годежи и сватби. Младите не танцуват, а играят на топка на "излаза"“.

В забравата

Времето на карнавалното веселие изведнъж свършва с настъпването на промените в България след 9 септември 1944 г., когато Църквата попада под бича на властта и всякакво честване, свързано с литургичната година е било неприемливо. Спомен от шейните по улиците и празничните вечери с гости, песни и танци остава в традицията младите семейства да гостуват в бащиния дом на булката с децата, като така пренасят игрите и промяната в ежедневието на друго битово ниво.

След 1989 г. младежи и читалищни дейци в Бърдарски геран се опитват да възстановят празника еднократно за заснемане на някой от много филми за селото.

Фършанги днес

През 2008 г. читалищното настоятелство започна дългият процес по възраждане на празника като се постара да припомни традициите с около петнадесетина маскирани участници, а всички, които участваха или само гледаха, си казаха, че догодина ще е още по-шумно и весело.

Маскираните бяха неразпознаваеми, въображението на младежите преливаше в какви ли не персонажи, а готовността за песни и танци не стихваше.

Младите се сетиха да отдадат почит на хората, които през годините разказваха, показваха, свириха и пяха за Фършанги – Мария и Боно Калапиш, преселили се в Бърдарски геран през 1943 г. Тогава беше жива само баба Мария, която вече е много болна, но признателността на всички ни пролича в уважението, с което децата се отнесоха към възрастната жена, пяха й, изиграха едно хоро пред къщата й, разплакаха я…

С всяка изминала от тогава година участниците от Бърдарски геран се увеличаваха, а през 2011 г. празникът придоби статут на Международен карнавален фестивал „Фършанги“, в който участваха вече и банатски българи от Асеново и Гостиля (България), както и банатски българи от с. Брещя (Румъния). За пръв път през тази година участваха и католици от с. Трънчовица със своя обичай за Заговезни - „Мечка“.

Популярността на фестивала расте с всяка година, а участниците стават все по-многобройни – вече участват не само католици, но и православни от съседни на Бърдарски геран селища, привлечени от карнавала, от забавлението и невероятните преживявания.

Персонажите вече са различни, но типично за карнавала си остава размяната на ролите – мъжете стават за ден жени, а жените – мъже, с цялата палава шеговитост на това обръщане.

Срещат се и много герои от приказките, филмите и обществения живот, като идеите са неизчерпаеми и завладяват всички участници по време на шумното шествие по улиците на Бърдарски геран.

istoria-farsangji-02 istoria-farsangji-03 istoria-farsangji-04 istoria-farsangji-05

Организатори

Организатори на международен карнавален фестивал Фършанги в България са Народно Читалище Съединие 1923 село Бърдарски геран и Дружество на Банатските българи в Българи - Фалмис

Научете още